Продуктите от серията "Rescue" на д-р Бах.

Това може да бъде доста полезно понякога, казвам го от опит. Едва отидох до аптеката сама един път, борейки се с поредната паническа атака. Купих си пастилите и понеже докато се върна атаката беше отминала, се върнах с чувството, че вече държа "вълшебното хапче" в ръце. Е, няма да ви лъжа - няма "вълшебно хапче" за панически атаки и аз се разочаровах в началото. Взех един пастил и излязох, мислейки си, че това ще образува някакъв магически щит около мен, но не беше така. Получих силно сърцебиене и ми се завъртя свят. Помислих си, че даже е възможно нещата да се влошават от това и спрях да ги взимам. Но все пак съм грешала. Разказах ви кога не ми действаше, а сега е време и малко да разкажа за позитивната страна. Някъде половин година след като спрях да ги взимам доста се влоших. Не беше от това, че не ги взимам разбира се, просто се влоших. Започнах да получавам панически атаки дори вкъщи, траещи с часове. Няколко дни се мъчех и в отчаянието си си спомних, че пастилите още са в мен. Взех един и след около 1 час (атаката беше силна), почувствах значително облекчение. Даже си спомням, че се разплаках от благодарност към съдбата, че си ги бях купила. След това установих, че доста ме облекчават в доста трудни моменти. От скоро имам и нощен спрей, който може да се използва и през деня. От него също съм доволна. Забелязвам, че ако се използва редовно сякаш усилва действието си. Така че имах трудно и не обнадеждаващо начало с д-р Бах, но сега наистина бих ги препоръчала. Може би действат различно на всеки, но тъй като са билкови може би всеки трябва да опита и да провери дали при него дават положителни резултати!

Аз съм използвала:
Пастили:
http://www.rescue.bg/%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BA%D1%8E-%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8/

Rescue Night спрей:
http://www.rescue.bg/%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BA%D1%8E-%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D1%82-%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B9/

Пастилите струват някъде около 15 лева, а спреят около 30.

Opitvala li si psihoterapiq .. az sashto imam panichesko rastroistvo .. I veche nzm kakvo da pravq

При мен също се е случвало и то много силни паник атаки . първата която ме оплаши най много беше много силна . сърцебиене , треперене , чувство че не мога да дишам. Отидох на психиятър Д-р Ментешев направи ми няколко теста обясних какво ми се случва и ми исписа Ремантадин . Отначало мисрех че не ми действат , но след време ПА отшумяха и спрях да ги пия сега ги пия само когато се чувствам нестабилна или усещам , че навлизам в ПА . Д-р ментешев ми каза да ги пия 2седмици и да отида да ме прежледа пак , но аз не отидох .

Vanq написа:Opitvala  li si psihoterapiq .. az sashto imam panichesko rastroistvo  .. I veche nzm kakvo da pravq

Здравей! Не съм опитвала психотерапия. В града, в който живея няма подходящи психотерапевти, а за съжаление от 5 години вече не мога да отида до друг град, защото получавам силни панически атаки по пътя.
Но ако ти имаш достъп да подходящ терапевт трябва да опиташ!

Мими написа:При мен също се е случвало и то много силни паник атаки . първата която ме оплаши най много беше много силна . сърцебиене , треперене , чувство че не мога да дишам. Отидох на психиятър Д-р Ментешев направи ми няколко теста обясних какво ми се случва и ми исписа Ремантадин . Отначало мисрех че не ми действат , но след време ПА отшумяха и спрях да ги пия сега ги пия само когато се чувствам нестабилна или усещам , че навлизам в ПА  . Д-р ментешев ми каза да ги пия 2седмици и да отида да ме прежледа пак , но аз не отидох .

Аз също съм се консултирала с психиатри. Писах на д-р. Анелия Кънчева-Белева от Пловдив, която се води за най-добрата и тя наистина беше много мила и ме успокои, каза ми, че за съвременната медицина това не е никакъв проблем, че лечението ще отнеме около месец (мисля, че тя използва някакъв тип поведенческа терапия без хапчета, но не съм сигурна). Само трябвало да отида в кабинета й. Но аз не мога. Ходих при психиатърка, която идва в нашият град и тя ми изписа някакви хапчета, но като прочетох листовката за страничните ефекти и сметнах, че е по добре да не ги пия...

От 6 год.страдам от паническо разстройство с агорафобия.Пила съм сероксат ривотрил флуанксол.Но всичко е временно.Нещата се повтарят и то до настоящия момент.В момента съм на пароксат ,ривотрил,флуанксол по схема от м.май.Немога да излизам извън дома без човек много е гадно,чувстваш се като затворник.До кога ще е това тегло. Моля за съвет.

vqra19 написа:От 6 год.страдам от паническо разстройство с агорафобия.Пила съм сероксат ривотрил флуанксол.Но всичко е временно.Нещата се повтарят и то до настоящия момент.В момента съм на пароксат ,ривотрил,флуанксол по схема от м.май.Немога да излизам извън дома без човек много е гадно,чувстваш се като затворник.До кога ще е това тегло. Моля за съвет.

Здравей, vqra19! Напълно те разбирам. Аз съм с 10 години повече "стаж" от теб в тази борба и какво ли не ми е минало през главата. И аз съм имала периоди, в които съм се чувствала кажи-речи добре и периоди, в които съм се чувствала на дъното. И аз знам какво е да не можеш да излизаш сама и какво е да не можеш да излизаш дори и с придружител. Колкото и странно да звучи ще ти кажа, че в паническото разстройство винаги можеш да очакваш изненади - както лоши така и добри. Една от добрите е, че много голям брой от страдащите изпадат в спонтанни ремисии и те съветвам, ако твоята дойде скоро да я използваш за да посещаваш психолог. Аз правих грешка след грешка, и когато имах добри периоди просто забравях, че проблемът пак ще дойде. Но да се върна към това, което пишеш, това, че искаш съвет. Както казах, аз знам, че в положението, в което си в момента ще ти е трудно да посещаваш психолози, психиатри и други терапевти. Затова те съветвам, теб и всички в нашето положение, които не могат да излизат, да потърсят психолог, психотерапевт или хипнотерапевт онлайн. Който работи и по skype например. Не мисля, че хапчетата са окончателното решение. Те могат доста да помогнат понякога, но само потискат проблема. Ако намериш психолог, който се занимава с паническо разстройство, има опит в това и използва подходящи техники вярвам, че това ще бъде едно добро начало за твоето лечение. Начало на лечението или дори край на мъките ти. Знам, че при всеки с нашите проблеми е различно - при един действа едно, при друг друго, едни са се излекували с хапчета, други с помощта на психолог, трети с хипноза и дишане, четвърти с воля и тъй нататък. Аз си признавам, че дълги години се бях затворила и нищо не опитвах, но трябва да опитваме и да открием нашият начин. При всички случаи вярвам, че разговорът ти с подходящ психолог онлайн би ти помогнал или поне би те насочил към правилният път! Желая ти успех!

Благодаря ти за съвета с психолог ще опитам но какво ще се получи,вече съм загубила надежда.

vqra19 написа:Благодаря ти за съвета с психолог ще опитам но какво ще се получи,вече съм загубила надежда.

Не губи надежда, мила vqra19! Аз също не веднъж съм подминавала тези думи някой като ми е казвал да не губя надежда. Често ми са се стрували просто празни думи като знам как се оплита в тревожност и депресия човек с паническо разстройство. Но най-важното е това да вярваме. Знам, че е трудно за хора като нас, които са си докарали паническо разстройство именно защото погледът ни към света не е бил оптимистичен. Но точно от там трябва да започнем - трябва да променим мирогледа си. Знам, че може и да ти отнеме време да стъпиш на крака. Дори те съветвам да не се насилваш с думите "Трябва по-скоро да се оправя". Всеки си има ритъм, по който върви по пътя си за по-добър живот. Говори със специалист. Пробвай и други методи, трябва да търсим правилният метод за нас. Гледай на паническото разстройство като на фирма, която произвежда еднакви врати, но всяка от тях има различен ключ, с който се отваря. И не се отказвай от метод, който не е подействал при някой, може да е твоят "ключ". Просто трябва да пробваме всичко и да вярваме!

Мила Дани ти ми беше писала,че вече 10 години се бориш с проблема а сега как си можеш ли да излизаш без човек как се справяш.Успешен ден ти желая.

vqra19 написа:Мила Дани ти ми беше писала,че вече 10 години се бориш с проблема а сега как си можеш ли да излизаш без човек как се справяш.Успешен ден ти желая.

С 10 години повече от теб, тоест 16 През тези години ту се подобрявах, ту се влошавах. В момента гледам да си върна "позициите" преди 1 година поне, когато можех да владея донякъде паниката като излизам. Преди година мажех да ходя сама до 200 метра най-много от моя дом. Но не можех да влизам в магазини сама. Можех да отивам на село с колата (не карах аз). Но в по-голям близък град не можех да отида. От 5 години не мога вече да отида в друг град. Сега се възстановявам от лош период, който дойде в края на миналата година, тогава се и наложи да пия антидепресанти. Сега вече не ги пия. Сега се старая лека полека да си връщам позициите от преди, да не отстъпвам. Сега ми е малко по-трудно да излизам сама, но успявам да ида някъде наблизо. Сега и с придружител ми е все още много трудно да вляза в магазин или да се кача в кола. Трябва да сме упорити! И ти трябва да пробваш да излизаш сама. Аз така пробвах стъпка по стъпка. Аз живея на втория етаж в моя блок и съм имала периоди, в които не съм могла и до пощенските кутии да сляза. Имах чувството, че по стълбите ще падна и ще умра. Но лека полека съм се възстановявала до някаква точка. И ти ще успееш. Щом аз съм го правила, която се самоопределям като най-слабият и безволеви човек. Имаше период, в който отидох и до София с влак, не сама, разбира се. Аз живея близо до Пловдив между другото. Но сега това не мога дори да си го представя как съм отишла. А трябва, защото преди да ида в София имах също периоди, в които светът беше отгоре, а аз го гледах от дъното и не можех да изплувам. Винаги, когато се чувствам на дъното си мисля, че винаги ще е така. Но щом някога сме били добре, винаги можем да се върнем колкото и да е трудно. На практика на нас нищо ни няма. Това е само в мозъка ни, но знам колко страшно трудно е да се бориш със себе си дори и да знаеш, че е само в мозъка ти. Най-трудното нещо е да пребориш себе си. Някои психолози казват пък, че не трябва да се борим, а просто да приемем случващото се и да спрем да му обръщаме внимание, защото само така ще си отиде. Аз си признавам, че за толкова години не успях да се науча да не обръщам внимание, но това си е мой проблем, аз съм си виновна. Иначе съм имала период, в които съм ходила на курсове съвсем сама и то доста далеч от моя дом без да обръщам кой знае какво внимание на реакциите в тялото ми и тогава наистина бяха доста отслабнали. Просто не знам какво става с мен от време навреме. Направо има периоди, в които се питам дали наистина съм била аз този човек, който се беше дигнал от калта и се беше доближил до нормалния живот. Борбата продължава... Но не трябва да го разглеждаме като борба, а като път по който бавно вървим и узряваме.
Между другото имаш ли колело? Забелязах, че с колелото разстоянията изглеждат по-малки, а и по-бързо можеш да избягаш от някоя ситуация. А и спортът е полезен за паническото разстройство, защото намаля адреналина, който е в пъти по-висок в нас. И аз ти желая приятен ден!