панически атаки

Здравейте казвам се Десислава и мисля че и при мен проблема е че имам панически атаки не ми е казвано от доктор но от ходене по доктори и от това че нямам точна диагноза може би ще се окаже това. Аз съм така сигурно от над 10 години но напоследък все повече зачестяват не знам дали е точно па но постоянно съм със световъртеж или не мога да пазя равновесие гади ми се и се чувствам много уморена.Не се чувствам разбрана от хората около мен всички ми казват да не го мисля и няма да ми е лошо но аз със събуждането не се чувствам добре как да не го мисля.може би тук като го споделя ще срещна сходни хора и може и по някакъв начин да си помагаме взаимно.

Здравей, Деси!
Това, което чувстваш наистина ми е познато и ако докторите не са ти открили физически проблем то наистина най-вероятно става дума за някакъв вид тревожно разстройство, част от които е и паническото разстройство. Мисля, че най-добре ще е да посетиш някой психолог или психиатър, не за друго, а дори просто да потвърди диагнозата ти. Когато знаеш какво точно имаш ще ти бъде по-лесно да си изградиш стратегия за това. Възможно е и да изпадаш в периодични депресивни епизоди, които се характеризират с тези симптоми, които ти спомена. Кога например губиш равновесие и засилва ли се световъртежа като излезеш например или ти предстои излизане? Получавала ли си сърцебиене и имала ли си моменти, в които си помисляла, че всеки момент нещо ужасно ще се случи с теб? Питам те защото това е доста характерно за паническото разстройство.

Здравей, Дани сърцебиене не съм получавала но винаги като не ми е добре си мисля че най - лошото ще ми се случи. Имало е моменти в който съм се страхувала да остана сама в къщи или да изляза сама на вънка да не би да ми стане лошо и да няма кой да ми помогне, но от това дали може да имам само симптоми като световъртеж и да губя равновесие?

Наистина е напълно възможно да имаш паническо разстройство от това, което пишеш. Всеки човек е различен и не е задължително всеки човек да има всички симптоми на паническата атака, когато я получава. При едни хора може да е сърцебиене плюс световъртеж, задушаване и гадене. При други може да е само гадене и световъртеж. Всеки организъм реагира различно на тревожността. Аз например започнах паническото си разстройство само с непрестанно гадене. След време ми се появиха и други симптоми, след още време други, които не бях изпитвала и изненадващо след 16 години откакто го имам получавам още нови симптоми, описани като нормални при паническо разстройство, но които не съм получавала преди. Искам да кажа, че е възможно при теб да са малко симптомите и дано си останат само тези. Пожелавам ти го от сърце! Наистина това, което описваш ми прилича на паническо разстройство, но може и да е някое от другите тревожни разстройства, като генерализирана тревожност или някакъв вид депресивно състояние. Понякога симптомите на тревожните разстройства се припокриват и си приличат и не можем сами просто да разберем какво точно имаме. Чувала съм за жена с паническо разстройство, която също губи равновесие като излезе навън. Паническото разстройство също може да се познае по това, че страдащият има повече от две-три паник атаки през живота си и се страхува от следващата. Често се развива и агорафобия, страх от открити пространства, често също и страдащият се притеснява, че ако излезе навън ще му стане лошо и няма да има кой да му помогне или пък ставайки му лошо се страхува да не се изложи пред хората. Но наистина моят съвет е да се консултираш с някой специалист, който да ти постави точната диагноза, да не предполагаш сама. Той може би ще те насочи в правилната посока на лечение. Желая ти успех, Деси!

Не знам какво е но така определено не се живее. Всеки си мисли че е много лесно и всички ти казват да не си въобразяваш да не го мислиш но ти не го правиш съзнателно. И когато няма разбиране идва един момент когато ти се придаваш и дори не искаш да ходиш по лекари защото твой те близки те вземат за някакъв луд и ти казват нищо ти няма стига си си мислела глупости. Искам просто да живея нормално но не знам дали вече някога това ще стане изгубила съм надежда и все си мисля че някой в тези форуми ще каже как е успял.

Не знам какво да ти кажа, Деси. Разбирам те напълно. Всичко, което казваш ми е познато, и неразбирането на близките също и нежеланието да ходиш по лекари. Просто искам да ти кажа да не се предаваш. Аз от скоро говоря със психолог и мога да кажа, че разговорите ми помагат да преодолея огорчението от неразбирането на близките. Може и на теб да ти се отрази добре.

Искам да те питам ти всеки ден ли не се чувстваш добре защото при мен е така. Някога ставам сутрин и се чувствам добре но след един два часа се започва и така през целия ден на приливи и отливи. Няма ден в който да си кажа днес цял ден ми беше добре.

Да, за съжаление и аз не мога да премина ден, в който цял ден да съм била добре. Все нещо ми става. И при мен е на приливи и отливи.

Ако откриеш някакъв лек пиши ми и аз в момента се лекувам по друг начин но ако има постоянен резултат ще ти пиша.

Добре, непременно ще пиша. Дано все някой се оправи. Но продължавам да твърдя, че при всеки е индивидуално.