Чувството, че се побъркваш - симптомът, който ни въздейства изключително силно

Както всеки или почти всеки страдащ от ПР (Паническо разстройство) знае чувството, че ще се побъркаш е един от честите симптоми при това разстройство. Деперсонализацията и дереализацията често са в основата на това. И двете се дължат на силната тревожност в страдащия от паническо разстройство. За щастие не всеки страдащ има тези симптоми. Аз страдам от паническо разстройство вече 16 години и въпреки това едва миналата година получих тези симптоми. От тогава много се притесних за психичното си здраве. Реших да споделя какъв ужас изживях в края на миналата година и какво продължава да ме преследва и до днес. В края на миналата година рязко се влоших, не знам причината, защото нищо особено не се беше случило, но психиката ми реагира остро. Започнах да чувствам нереалност, сякаш бях в сън, сякаш хем съм аз, хем не съм аз. Много се уплаших. Започнаха едни натрапливи мисли - че ще се самоубия без да го искам наистина, или че ще убия някой против волята ми. Страх ме беше, че като отида в кухнята няма да мога да се контролирам и ще взема нож да си прережа вените. Това направо ме ядеше отвътре, не можех да спя. Появиха се и натрапливи мисли, че ако говоря с някого няма да съм адекватна, че ще говоря несвързано и ще изглеждам луда. Започнах да страня от разговори. Даже и сега понякога като говоря с някой започвам да се питам дали съм била адекватна и ми се струва, че не мога да си спомня. Започнах да се страхувам дали като се събудя утре ще помня коя съм. Понякога ужасно се страхувам, че ще загубя разсъдъка си и реалността ще е далечна за мен. Понякога когато не мога да заспя хубаво или не съм се събудила напълно в главата ми нахлуват най-различни мисли, една след друга - несвързани и бързи. Това ме плаши. Сякаш започвам да си говоря неща, които дори самата аз не разбирам и това отново води до страх, че ако в този момент някой ме заговори аз ще бъда напълно неадекватна или страх, че вечно ще остана в този полусън със забързаните и объркани мисли. Винаги като почувствам нещо такова започвам да ровя в Интернет и да търся дали не съм болна от някаква болест като шизофрения например. Чувството, че ще полудееш може да е толкова страшно Започвам да развивам и някакъв страх, че ще изгубя контрол върху съзнателният си избор - например страхувам се, че ще изляза гола или че ще започна да викам без причина, че ще се изложа. Споделяла съм с двама психиатри за страха си от полудяване и двамата казаха, че това е нормално за паническото разстройство. Това малко ме успокоява, но само докато не се появи някакъв друг симптом или някаква друга натраплива мисъл и пак страшната машина се включва и си казвам: "Това, което чувствах до сега е паническо разстройство, ами това? Ето, аз вече започвам да се побърквам...". И започвам да търся в Интернет и тревожността се засилва и тя отново задейства кръга - тревожност - реакция + натрапливи мисли = повече тревожност, повече реакции, повече натрапливи мисли!!! Трябва този кръг да се спре! Боря се с това, но все още ми е трудно. Споделете, ако и вие имате подобни проблеми!