За форума и защо го има

В Интернет пространството има толкова места, в които хора със паническо разстройство споделят своите проблеми. Лошото е, че повечето теми са в общи форуми, които са достъпни лесно за хора, които просто надничат в темата и дават насоки без дори да знаят за какво става дума и лесно съдят. А специализираните форуми напоследък са се превърнали в "призраци" и рядко някой там пише или ти отговаря. Този форум е един малък опит да събера хората като мен на едно място. Хора, които търсят решение на проблемите си, и дай Боже, такива, които са ги решили и искат да допринесат със съвет.

Аз съм Дани и съм ветеран в борбата с паническото разстройство и всеки е добре дошъл в този форум! Нашият форум! Дори няколко души да се спрат тук и да споделят проблемите си аз съм тук и винаги ще откликна!

За хора, които биха могли да пишат тук без да страдат от паническо разстройство ще кажа само, че са добре дошли, но има само едно условие - Не съдете!

Здраве и мир на всички!

здравей те!на 36 от гр.Пловдив съм и от почти 3ри години страдам от така наречената ПА.всичко започна от една стресова ситуация..и се почна едно ходене при личния лекар,невролози,кардиолози даже няколко пъти и до спешен кабинет през нощите..и уж всички прегледи и изследвания наред положението не се подобряваше напротив влошаваше се..преди 6-7 месеца случайно попаднах на статия за ПА и тогава се припознах в поголямата част от симптомите..от тогава приемам малко по спокойно нещата..за този период съм ходил само веднъж на преглед..много често си мисля,че ако някой ми беше казал тогава че това е ПА и да прочета нещо по темата..можеби нямаше да стигна до тук..ходих и на психиатър изписа ми хапчета но след като прочетох какво има в тях след 2рия прием ги спрях..ходих и на психолог..след над 10 посещения осъзнах ,че само си давам парите на вятъра..опитвам и с хомеопатия до голяма степен ми повлиява добре но не мога да кажа че е идеално..от събота опитвам и една друга терапия която за сега нищо не мога да кажа,но ще споделя ако има някакъв ефект

Здравей, Цецо! Съгласна съм с теб, че ако човек знае какво представлява паническото разстройство по-лесно го приема! Аз самата често чета за него, просто така се успокоявам, когато дойдат лошите симптоми и като чета, че е нормално в моето състояние да чувствам такива неща ми става поне малко по-леко. Иначе продължавам да се плаша, а и ако не го правех нямаше да имам паническо разстройство. Трябва да вярваме, че ще се оправим иначе човек без вяра за къде е! Желая ти успех с терапията, която провеждаш!

трябва да се вярва..иначе няма оправия а и атаките стават по-продължителни когато се предаде човек..ако има ефект от това с което сега съм се хванал да пробвам ще споделя(но отсега искам да кажа,че не правя никави реклами на никой и нищо също така не обвинявам никой и нищо от това което не ми е помогнало на мен)също така спирането на кафето и цигарите ми помогна до голяма степен и вземането на магнезий от него също имам подобрения..спортуване и някакво хоби също са вид решения за да не се мисли постоянно "ами сега ако ми стане нещо"

Аз също в момента пробвам нещо, но и аз като теб не искам да споделям все още. Малко съм и суеверна в интерес на истината. И аз като теб не искам също да заклеймявам методи, които не са помогнали на мен, защото всеки си има решение на своя проблем, просто трябва да го намери. Това, което би подействало на един, може би няма да подейства за всички, но за всеки си има решение.
Съгласна съм за кафето и цигарите. Аз лично никога не пуша или пия кафе, но доста съм чела и препоръчвам на хората с паническо разстройство, ако могат да ги спрат. За магнезия и спортуването съм също абсолютно съгласна. Особено за спортуването и хобито 100 %. А за магнезия искам да кажа, че доста вярвам в него дори и да имам не чак толкова добър опит с него. От хапчета с магнезий не ми ставаше добре. Купих си и магнезиев гел, оказа се, че доста хора не знаят, че в аптеките продават и такова нещо. Та този гел се маже предимно за схващания в мускулите, но за диабетици и хора, които имат нужда от прием на магнезий се маже по корема или по стъпалата за да го приеме организма цялостно. Аз го мажех по стъпалата, но усещах, че след това получавам някаква реакция, която не ми беше приятна. Сега от време на време го мажа, но гледам да приемам магнезий от пъпеши и хималайска сол например.

Здрасти на всички. Пиша тук с надеждата да ми кажете дали това което изпитвам е признак на паник атаки или просто се побърквам... На 22г съм и предстой ми заминаване в Германия но вътрешно изпитвам един страх от това да замина и да оставя тук близките си защото започвам да си мисля ами когато замина и ако стане нещо тогава какво ще правя...И това е постоянно... Имам чувството че полудявам чувстав се ужасно и на моменти се чувствам безсилна...Моля за съвет кажете ми какво се случва вътре в мене защото имам чувството че ще полудея...

Здравей, Mariana94!
Паник атаката е физическа реакция на емоционално напрежение. Тя се изразява във физически симптоми, които варират в различни комбинации при различните хора, на главно се изразяват със сърцебиене, световъртеж, чувство, че се задушаваш, чувство, че ще припаднеш, гадене и подобни. Страдащият от паническа атака има чувството, че в този момент може да умре. Атаката трае няколко минути, но може и циклично да се повтаря и така да трае няколко часа. Изпитвала ли си тези симптоми? Ако си ги изпитвала само веднъж или два пъти в живота си не се касае за паническо разстройство, но ако човек ги изпитва периодично и започне да се страхува от следващият пристъп това означава, че е развил паническо разстройство. Не си мисли, че полудяваш. Ако нямаш паник атаки най-вероятно става въпрос за някакъв вид тревожност, чийто корен трябва да открие специалист. Потърси някой специалист, който да те насочи в правилната посока. Тревожността има сила да кара хората да мислят, че полудяват, че са безсилни. Тревожността ти разклаща цялата нервна система и понякога дава грешни сигнали на мозъка, който се страхува да не загуби контрол и хората започват да си мислят, че нещо не е наред с психиката им. Тревожността може да те тласне към размисли, че си на границата със здравия разум и всеки момент ще я прекрачиш. Познато ми е това чувство. Но това е само игра на ума. За съжаление тревожността стои в основата на повечето "модерни" разстройства и се разраства като епидемия. Но това пък дава надежда, че все повече специалисти работят в тази сфера и откриват нови методи за справянето с тях. Свържи се със специалист. Желая ти успех от все сърце!